Случвало ли ви се е на път да забележите не просто заформящата се буря пред Вас, ами въпреки нейния очевиден пик, Вие да бързате да се приберете по някаква причина? Или дори без причина? Просто да не бягате, ами да бързате към неизбежното?
Когато насред пътя видите, че пред очите Ви, в далечината, във Вашия град, бушува буря, светка, гърми, трещи, изсипва се?
Замислих се...
Колко устремено и категорично, без капка съмнение или колебание, ние не просто не намалихме скоростта, за да я изчакаме да премине, докато ние стигнем да влезем в града, ами като че да се появи усещането за смелост, за необходимост да бъдем там, сред своите. По средата на бурята. В окото й.
Случвало ли ви се е устремено да влезете в бурята, завихрила се във Вашия живот? На мен да. Многократно. И ако в началото “влизах” на пук, на инат, но с трепереща като лист душа, то с времето започнах да приемам неизбежното. И да не се плаша. Не само от бурята в живота, но и от смъртта в него. Всъщност, това е философия. Философия за онова, което предстои. Много често е дори неизбежно.
Някои хора определеят подобна нагласа като “претръпване” или “пречупване”. Като войник, прибрал се от фронта и пред когото жена му се порязва с нож, докато реже морков за детето им. Той не трепва. Той много точно знае какво и как да направи без да мигне. Без да трепери или вика. Той става, взима аптечката и действа. Почиства раната, превръзва своята жена и нежно я целува по челото.
Мислите, че е защото е претръпнал? Защото не се страхува за жена си? Неее. Защото на фона на случващото се на фронта, това е нищожна житейска ситуация в живота му, с която да се справи. Той е уверен.
Та, така е и с бурите в нашия живот.
Моят. Твоят. Неговият. Нейният.
Можем да ги заобикаляме цял живот и в една да попаднем, която да ни помете.
А можем... във всяка да влизаме смело така, че да се научим не как да контролираме бурите в живота си, а как да контролираме себе си.
Човек “претръпва” да се страхува. От бурята. От живота. От смъртта като част от него.
Иванна с любов! 🤍
Устремени към бурята
29.07.2020
Блог Постове