Всеки от нас е достигал до точка на взривяване, след което всичко е пометено, разбито, изгорено, нали?
Когато чувстваш, че няма какво да губиш... освен... себе си.
Когато те обзема страх да загубиш онова, което така добре познаваш и дори тогава, когато не го харесваш.
Такааа, бавно и плавно търпиш, трупаш, наливаш... до точката на прекипяване. Когато повече не може. Няма някъде. Чашата е препълнена. И прелива. Или ако е тенджера - избухва.
При някои, тази чаша прелива и се “разлива” във всички посоки и човекът потъва в депресия и празнота. Тихомълком достига до тази фаза в себе си, често незабелязано от самия него дори.
При други, с по-експлозивен и остър характер, тази точка е точка на “избухване”. Буквално си представете тенджера под налягане, чийто капак изхвърча със страшна и опустошителна сила. Разбира се, отвътре-навън. И помита всичко по пътя си. Отвътре-навън.
Да ви призная, има и трети вариант на “удавяне”, но той няма продължение и след него няма за какво да говорим.
Ще се върнем на първите два.
Те могат и да бъдат фази една след друга, без строг ред.
Въпросът е какво следва после?
Следва, пречистването, а най-хубавото настъпва след това - прераждане.
Знам... знам как се чувстваш ти, който четеш и наскоро или не, но се припознаваш в думите ми.
Знам за вината, за объркването, за милионите анализи и самоанализи на въпросната ситуация и предисторията.
Нека ти кажа - вината е нещо много фалшиво и грешно. Илюзия на съзнанието ни и бич. Наказание, защото сме хора и защото сме държали, складирали грешни емоции, отношения или дори грешно моделирани поведения твърде дълго.
Вината няма да те доведе до нищо градивно. Тя само ти пречи да видиш кристално ясно цялата ситуация отгоре. И да я напуснеш.
Не винаги под “напускане” става дума да сложиш край на отношения, на месторабота или приятелство.
Но, да се оттеглиш, да се смириш и обективно да разгледаш нещата е нещо задължително, да. Обективно да разгледаш себе си, своите грешки и нужди и къде по пътя ти си се объркал или дори загубил.
Ние всички се губим, нали сме хора, това ни е природа по пътя към осъвършенстването и преоткриването на нови хоризонти. 
Когато настъпи моментът на пречистването, той е сакрален за всеки от нас. Това както е валидно за физически нездравословни пристрастявания (като алкохол, наркотици, цигари, хазарт, предмети и места), така и за емоционалните ни пристрастявания към хора, ситуации и поведения. В този етап на пречистване, вина няма. Има благодарност към случилото се, което е било “необходимото зло”. Спусъкът, който ни е изстрелял по-бързо да стигнем до... себе си.
Осъзнавайки и пречиствайки се, ние всички достигаме до етап на прераждане и възстановяване.
Нали знаете, когато едно заболяло дърво се запали и изгори как с времето природата го възражда по-красиво, по-здраво и по-зелено отпреди? По-устойчиво и приспособимо. Същото е и с тревата, и с еволюцията при всички видове животни.
Ще кажете, отнема много време.
Да, така е, но и не винаги. Разликата е, че хората сме устроени и привилигировани да се възстановяваме много по-бързо, отколкото си представяме. Нямаме толкова време живот, колкото дървото, за да си позволим над 100 години само да растем и заздравяваме, нали?
Затова сме устроени да се възстановяваме с пъти по-бързи темпове.
Друг пример за това е, когато родилка е имала тежко раждане и болката физически стига и надминава доказания праг на търпимост на болка при човека, тя се възстановява изумително бързо след това, нали?
Така сме устроени, но не просто да оцеляваме, а за да се развиваме.
Да надграждаме, да се научим не просто да познаваме и да обичаме себе си, но и за да бъдем в контакт със своята същност, със своята Душа.
Оттърсете се и забравете вината, потърсете причината, потърсете границите си, потърсете себе си в създалата се ситуация, каквато и да е тя. Изучете себе си преди да се обърнете към изучаването на другия или на самата ситуация.
Обърнете се към себе си и оставете всичко друго настрана. Притихнете и се вслушайте в звука от тенджерата под налягане, признаците й, причината или се вгледайте в чашата.
Тенджерата не може да си отвори капака преди да изхвърчи опустошително нагоре, но ние можем.
Чашата не може сама да отлее от себе си, но ние можем да спрем кранчето преди да прелее.
Ключът и методът винаги е отвътре-навън.
Благодарете на своите тенджера и чаша, те са вашата градивна критика, те са вашият подарък, аларма и приятел на душата ви.
Веднъж изстрелян към тавана, вие вече знаете кога трябва да вдигнете капака, за да не се повтори.
Веднъж преляла чашата, вие знаете точно колко течност може да побере.
Вие знаете собствените си граници.
Благодарение на една тенджера и една чаша. 
(Дебело подчертавам, че този текст НЕ оправдава физическа агресия или насилие под каквато и да е форма, всеки акт на подобни е нетолериран и изисква сериозна работа със себе си и с помощ от човек-специалист. Ако сте потърпевш или причинител, моля, обърнете се към професионалист, с когото заедно да намерите баланс със себе си и заобикалящата ви среда.)
Иванна с любов! 