Колко хубаво е, когато в душите няма страх, дилема или избор.
Гледаш ученическа любов, минала през узряването, през пубертета, през ситото на времето и живота заедно ръка за ръка. Създали такъв като свое естествено продължение.
Гледаш и виждаш в очите им - само другият там. Истинският той!
Няма чужди спомени, лица, няма други силуети, няма друг живян, съществуващ минал или бъдещ живот.
Лесно е, казват, и по-хубаво да имаме избор.
Дали?
И до колко?
Изборът е нещо много хубаво, но и носи със себе си гръмотевичните бури на хиляди въпроси, опции, преценки.
Веднъж, усетил силата в себе си да избираш, властта на избора, тя толкова те опиянява, че понякога всички въпроси, преценки и рискове, претеглени, те задушават!
Колко хубаво изглежда, когато не е да няма избор, а да имаш такъв, но дори да не ти минава през ума.
Две лица, греещи и “виждащи се” напълно.
“Виждам те”, любима фраза от филм и тези двамата се “виждаха” напълно и изцяло. Такива, каквито са и се обичаха без преструвки, без розови очила, без излишности. Толкова истински!
Усетих уют! Топлина! ЖИВЕЕШЕ се в този малък дом!
Гледайки се в очите, виждаха душите си, не гледаха един през друг. Той виждаше нея и Тя виждаше него. Само него.
Така чисто и така истинско!
Светещи очи, търсещи само един човек, когото така добре разпознават. Няма други така топли и добре познати!
Истинска рядкост!
Колко хубаво е да имаш всичките си спомени, да си живял различни животи и да си почерпил много от този така кратък живот тук. Да си видял начините да живееш или да линееш от различни аспекти. И да избереш собствения си живот, да го моделираш по твой образ и подобие. Това те обогатява и калява в живота. Видял си, изживял си различните му багри, разпознаваш всичките му цветове, опции, животи.
Живял един живот, а в него, поместени толкова много.
Смея да кажа, късметлия!
Но колко по-щастливо е да си открил една единствена душа, с която да живеете един, но дълъг и истински съвместен Живот! Рамо до рамо и ръка за ръка!
