За повечето хора думите са просто думи.
Нищо тежащи, казани моментно, думи на база чувства или мимолетни емоции. Да, като мимолетните връзки.
И тъй като, ние хората, масово не си тежим на мястото, объркани сме, изгубени, непостоянни, отдалечени и без ясно съдържание в сърцата, то думите, които изричаме са леки, колкото и нас самите.
“Това са просто думи”, казват.
Но тези “просто думи” сближават или отдалечават хора. Сближават и отдалечават души. Просто думите са нашият инструмент да кажем на някого, че го обичаме или какво значи за нас, да го утешим, да му се вречем, да му се отдадем. Също така, те са и инструментът да го нараним, те са “съществата”, които пускаме към даден човек, те са обет или клетва. Те са нашето съдържание за и към някого.
Вярно е, че понякога “думите не си тежат на мястото”, но е и вярно, че “казана дума - хвърлен камък”. Зависи какъв човек си и каква душа носиш.
Дано не забравяме, че просто думите за нас, значат нещо за някого там.
Никога не са просто думи.
Хората не знаем нито тяхното значение, нито тежестта им, затова ги хвърляме наляво и дясно без да си даваме сметка, че за някого, някъде там... те имат своето значение и си тежат на мястото.
За някого, някъде там, думите никога не са просто думи, те са истина, те са доверие, те са съдържанието на сърцето. Константно, тежко, твърдо и непоклатимо.
Иванна с любов!
Думи
24.06.2020
Блог Постове